Работилничка Puppeteria Светлини чада

Юртената чанта чудесна

Има едно чувство на голяма радост, но и лека тъга, което те обзема завършиш ли нещо любимо, над което си работил над 250 часа (денонощни). Като да стигнеш края на хубава книга е – прочиташ я и започва да ти липсва процесът на четене. Така е и с тази историческа юртена чанта – плъстена, кроена, шита, бродирана, обточвана от моите две ръце. На финала съм сложила за снимка бабината кърпа с розите на глава – като ще е традиция, традиция да е.
А малките кукички над отгоре са киргизки символ на поколенията в едно семейство.

Имам късмет да попадам на невероятни хора и творчески кръгове. Под ръководството на вълшебницата Анеми Коенен, в такъв кръг жени от Америка, Холандия и Германия, създадох един от трудовете на живота си. Незабравими ще останат вечерите, прекарани заедно в работа – уж пред компютъра, а така задушевно, все едно в една стая.

Боядисах вълната в цвят огън. За да може магическата фигура на бродерия от Самоков да разпери криле и полети като нестинарка над жаравата. Юртената чанта е традиционна за Киргистан, и там влагат в бродерията кръг, който дава свобода на душата да се движи. Затова съм избрала розата – душата да излиза за разходка и се връща през цветна врата.

Малките звездни точици са коприна, която свързва вълната с подплатата. А тези козлета, които виторого крепят света, са киргизката страна на моята чанта. Влюбих се в символа на Калипа Асапакова, когато Анеми ни показа нейната бродерия. Обичам свежестта на клонките и зеления кръг, обрамчил оздравително Земята ни.

Обшиването на цялата чанта е с традиционния киргизки бод чираш и вълнен конец – труден за пръстите, но толкова мил за очите. За да премине, иглата се дърпа с клещи.


По дръжката и страните на чантата съм набродирала с вълна и коприна листенца и ябълки, спиралите на безкрайността, рогата на овена. А любим способ за обшиване на капак на чанта ще ми остане кабулският – с гребен и „втъкаване“ с иглата.

А ето го и гърба на чантата. Традиционно тя е предназначена да виси в юрта и съхранява вещи на семейството. Като част от уюта в дома, жените са я украсявали пищно.
А защо ми е на мен? Ами защото и аз юрта си имам – досущ като тази! Нищо, че не съм казала и показала досега (само на няколко приятели и то под ключ:)) Български юрти, благодаря за тайната, която споделяме :)) Тайната ми е предназначена за изложение за майсторско свидетелство, затова ще потърпи на колела и почака още скрита в килера да дойдат добрите дни. И живот и здраве, този юли ще види белия свят и редовете на моята страничка.


Двойно ми е скъпа моята чанта, че носи в себе си този нежен спомен. Как дядо правеше запаси от пакети сол, бакпулвер и кремове малеби – неговите залежи продукти, „да има“ 🙂 А баба къташе игли и конци за бродерия в кутии за нас. „Само да ви се шие!“, казваше тя. Чантата е шита с тези конци.
Видя ли ме, бабо? И кърпата ти ми стои добре. С рози, с вход за среща на нашите сродни души.

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top