със Светлана Кампс
Старите българи са наричали слънцето Райко. Моят нов вълнен дядо е самото слънце – Райко ще се казва и той. Райко е момче на гората и познава всяко нейно кътче. За гъби и мъх е тръгнал днес. С тях ще боядисва вълната, която Анна, неговата бабка, скоро ще изпреде и изтъче. Денят е студен […]
Днес трябваше да разходим души и новия шал – този без листата. Листата му сръбнаха вода в парната баня и процедурата по екопринт беше провалена. Наскоро чух, че успехът не бива да се взема за даденост, той е плод на поредица от опити – 2, 10. 200. Вярно. Продължавам, и ще има шал с листа. […]
Цветна копринено-меринова поляна, по която да тичат на воля очите ми
Анна ми е бясна, че вместо обещания шишкавичък вапцаджия от село на масата внезапно се мудри глава на индиански вожд. Имам ултиматум – или Анна, или вожд! Девойката е награбила фенер, скочила в ботуш и се кани да емигрира за Лапландия. Вероятно там ще заживее щастливия живот на баба Коледа, а дядо Коледа всяка сутрин […]
Какви ли не чудеса се раждат във времена на „измисли как да продължиш смислено, въпреки стопа“. Например „кафе с репички“, инициатива на Yara Troynich, плъстарка, родена в Русия, живееща във Финландия. Откак живеем с локдауни Яра кани на плъстене в Инстаграм. Прави го на доброволчески начала, всеки четвъртък 20 ч московско време. Участват хора от […]
Моята йога са килимите. Ни сън ни лек ми трябва, правя ли ги. Чудесната идея на мъж ми да монтира камера на тавана на работилницата ми дава възможност да споделя част от преживяването редене на мотиви. Ето я моята триминутна медитация, която в забързан кадър всъщност показва ден и нощ труд. Килимът е копривщенски, […]
Анна и охлювчето й в една бавна спокойна събота.
Днес Саши става на 13! Щастието в една семейна снимка. У нас то пее, лае и яде торта с таханов сладолед и мисо карамел. А 13-тата свещ хич и не изгасна – за Сашко ясен знак, че правото на безброй желания, от сбъднатите, му е в престилка вързано! Пожелаваме ти го, засмяний Карлсон
