със Светлана Кампс
Който ме познава, знае, колко необуздано и с продължителност 9 дни мога да се радвам! Та крача си аз из отдавна мечтания Текстилен и индустриален музей в Аугсбург (Тим), подхващам новия брой на списание по моя занаят и фрас – виждам юртата си в цял замах на гърба му като реклама на плъстеното ми школо […]
Малките съкровища в баварските гори – слънчеви зайчета, дядо, гъбки. „Тази паничка за светена вода е прастара. Знам, защото я помня от малко момче, а вече самият аз съм прастар“, твърди дядото с филцова шапка, която също му е с кандидатура за древност. Прибра ни от пътя при св. Андреас, църквица на 500 г., даже […]
Започва се с есента – лъжичка по лъжичка. В мочурището до Бяла черква расте чай с вкус на канела. И явно билката ми напомня колко хубаво лято отмина. Но само за да дойде следващото и пак да хванем баирите.
Мишлетата на децата приличат на пантофки с опашки. Синята мишка води цветнo, след нея от кофичките със сапуна надничат новонаплъстени оранжева, кафявоушка, небесносиня на точици… Мишлетата все ми напомнят за есен, кана чай и пъстри листа На гръбчето си имат джобче – събирачки на монетки за коледни подаръци 🙂
Не плъсти с гладни малки, че все храна се получава! Или когато училищният стол пак е сготвил за обяд нещо, което „никое дете няма да яде доброволно!“ Валят идеи: „Светлана, хайде другият път да плъстим десерти, с тюркоазена глазура!“ Явно годината с дечинята ще ни е ящна и удовлетворена, това е
Семенца на диня, обелено великденско яйце, нощна дъга и моряшки пуловер, сгънат на топка. Вълнените приказки с деца са време на радост и най-чиста самородна фантазия
Днес беше местенето за университета на Малена. И докато броя, кога идва този ден, развих усещането, че забравям всичко. Само запомних, че тя непременно трябва да вземе синята ни кана за вода със себе си. Сякаш като е при нея каната съм по-спокойна. Луда работа са това майките Бащите у дома се държат по- на […]
28. септември, когато утрото едва напъпва („Денят на раждането ми е единственият, в който съм станала в 6!“), а малкото Мончичи с обелено от гушкане носле вече чака Малена до 18-та й торта. Целуната, поръсена с черешови листенца, с нов готварски нож в багажа (), рожденичката ни е готова да се мести към града на […]
