Светлините на класната стая

Изгасих светлините на класната стая както другите палят елха, тържествено. Събрах малкото плъстен багаж от училищния шкаф, останалото изпоподарих на децата.
И си казах, че ако това е бил последният ми детски час в Германия, със светлинния ключ казвам чао. А ако не е бил, ами пак ще кажа😊
Няма време за размисли сред деца!
– Сестра ми има рожден ден, а аз както винаги съм без пари!, – разсмива ме унгарският ми мелодраматик. Да изработя нещо?
– Имате ли си детски стаи?
– Оо, вече да, имаме нова къща!
– Ами табелка направи за стаята, която да си сложи на вратата.
– То къща има, ама още няма врати… Нищо де, хохо, започвам.
– Откъде да купя вълна, като ми свърши тази?
– Къде живееш, да ти кажа в близост?
– Ами на две места. То щото понеже мама и тате са разделени.
– Значи вземи и от двете, – давам и аз адресите в близости.
Мара пристига за последния си вълнен час с пълно оборудване игли за плъстене и чантичка за материалите. И като една малка лаборантка важно пита:
– Светлана, кой номер игла да приготвя, моля?
– 38
– Готово.
После се обръща на всички страни и обира в скромност възхищението от очите на „зайците“😊
– Закупила съм си и лавандула за вълната, а при слънчево време проветрявам запасите си навън!
Оглеждам ги щастлива. Колко са пораснали.
– Елате да ви прегърна за чао, мои най-любими.
– Сега вече кажи кои са ти най-любимите, ние или агнетата?, хитрува Инес.
– Просто всички. А вие ми кажете с какво са свързани ръцете?
– С устата?, – донатъпква в нея гумено мече Антония.
– И с нея, но още по-пряко със сърцето, – напрегръщвам момичета и момчета.
Португалската приказка „Омагьосаните плитки“ изпрати годината. „С нож и буца сирене в ръка, о, мое малко момиче, нека се сбъдват желанията на сърцето ти.“, благославя в нея просякинята. Защо с нож и сирене – въпросът е леп, но без отговор. Важното е, че работи.
И си мисля, че или тази стая ще светна пак, или други в Пловдив, Асеновград, Варна, при мен, в гората… Но без този жизнен мой ключ няма да се мине и занапред.
Бонбонена лека нощ!
– А сини бонбони?
Има, има. Едно синьо бонбонено зайче и записки за спомняне✨️






