Блог Светлини чада

Сполай ти

Натрупват се история в история, и през тях светят вените на времето.
Отдавна (за мен отдавна) не съм разказвала. А то донесе толкова промени.

Гората, чорапи, шума. Все ми е на ума, видя ли ги, моята приятелка, която на Игнажден прехвърли кълбото към Господ, баба Митра.

Мисля си я с усмивка, че беше майтапчийка, даже я чувам как ме кори от леглото, когато я навестих последно:

– Пиша ти двойка, че не дойде толкова време. Какво като си болна, немой да ми седиш сама. За плачене трябват хора. Да се смее всеки сам може.

– Не се сърди, бабо Митре, виж, кралски фурми ти нося…

– Тях пък откъде си ги крала? От кралицата, хахах! Ама си като мене, само да бях на крак все до теб щях да стоя. Нищо, напролет. И да ми пратиш прежда, че искам дотогава едни шушони на внука да изплета.
Я да ти видя чорапа! Разплитай, дъщеро, петата му зяпа-а!!

Веднага и пратих прежда. Може би ги е започнала шушоните, преди дни по-късно да напусне Косово. Тон дух имаше в крехкото и тяло. И в духа – готовност за преселване.

Ще я запомня с приказките, с мъдростите и, дето току те изчервяват, защото тя тапа на уста нямаше, с песните ни заедно и със силната ни връзка.

И сега няма кой ми да провери чорапа с розовата гирлянда, който изплетох от Дарината вълна. Тя ми беше учителката🙂

В нейна памет споделям отрудените и ръце „с кукисе“. И една приказка, която преди време ми беше заръчала да разкажа на жените в село.
„Като ги събереш, кажи я от мен.“
Казвам я от нея на когото още не съм ✨

„Един вече възрастен баща (от наше село бил) събрал тримата си синове да подели парите си помежду им поравно.
– Аз скоро ще ви напусна, но все ми се ще преди това да видя кой от вас може да огради с тези пари най-голям дом, óграден дом да стане.
– Какво ще рече да е óграден?, питали те. Да съградим, да заградим…?
– Както го разбирате, така го направете – отвърнал бащата.
Тръгнали тримата да градят. Първите двама се засилили, дом та дом, Палат. Едва покрили покривите, парите свършили.
– Тате, не стигат парите, малко си ни дал – отишли те да се оплачат на баща си.
А той им рекъл:
– Я да почакаме и малкия ви брат да дойде, и тогава ще стане белни малко ли са, много ли са.
След едно време дошъл ухилен и малкият брат.
– Татеее, такъв дом оградих, чак до зад 3 бърчинки (баира) в четвърта стига.
– Е как!! – възмутили се братята. – Ето! Тате тайно ти е дал повече от на нас!
– Не бре – отвърнал малкият. Ето как – построих аз с париците малка къщица, колкото глава да пъхна. И поканих приятели в нея. И после те ме поканиха. И така чак зад три бърчинки в четвърта отида ли, все едно дом съм оградил – постеля ми готвят да легна, трапеза ми готвят да седна, у дома съм си у тях.“

Сполай ти, бабо Митре ❤

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top