24 май
Вярата е в средата на тетрадката, редовете съм изтъкала. На тях пише (намислила съм ги отвесно, затова ви ги чета :): да знаем и можем. Честит празник, красиви наше слово и букви!
със Светлана Кампс
Вярата е в средата на тетрадката, редовете съм изтъкала. На тях пише (намислила съм ги отвесно, затова ви ги чета :): да знаем и можем. Честит празник, красиви наше слово и букви!
Плъстени прасенца грухкат при мен, от радост и за пролет Когато аз съм на житце, плъстя хапващи същества – да им е сладко. Taзи розова мекота е зашеметяваща – като моя прасчо. 9 грама чар – с балончето 9,5! Большое спасибо за мастер класс Bibabo Puppets
Първият зимен кукуряк е цъфнал в градината. Цветът му е вдъхновение за чергичката, която тъка днес. Жълто и наситен цвят на рохка пръст. // Der erste kleine Winterling blüht bei uns. Seine Farbe ist die Inspiration für meinen Webteppich heute. Gelb und satte Erdfarben.
Мандалата, в превод от санскрит „кръг-обиколка“ или „завършване“, подрежда хаоса. Събира мисли и чувства като в чашка на цвете, центрира ума в светлата си среда. Самата й направа от вълна е едно пътуване към себе си. Правейки я се запитах – ако можеше да видиш моментна снимка на душата си, как би изглеждала тя от […]
Който ме познава, знае, колко необуздано и с продължителност 9 дни мога да се радвам! Та крача си аз из отдавна мечтания Текстилен и индустриален музей в Аугсбург (Тим), подхващам новия брой на списание по моя занаят и фрас – виждам юртата си в цял замах на гърба му като реклама на плъстеното ми школо […]
Мис Диди Киргиз-Български юрти и мис Светлана Киргиз съшиват пъстри ширдаци
Вълнени несесери с детелинки – наплъстени, обшити и извезани от мен. Голямата „книжка“ е с мериносови странички, боядисани в нежножълто с брезови листа. Тя ще съхранява топлийки и игли – от перлени до губерки, ножичка-щъркел, вързана на плетено шнурче (да не ми отлита ножичката:)) гребен за тъкане и конци за бродерия. Малкото кръгло вълнено калъфче […]
Плъсти, родопски възи и розе в село Косово. Това, което не виждате е паралелното пържене на безброй резенчета тиквички на открито. Споменавам ги за 4-D ефекта на вечерните снимки. А, да не забравяме и китарата на Сашко „Чувам ромола на реката!“, измечтава Стефан. „Това са тиквичките, папа“, парират през смях децата. Обичам ги :–)