Блог Работилничка Puppeteria

Уютът на зимната есен и моята баба

В Мюнхен сварвам зимна есен. Как иначе да нарека 10 градуса през август? Пантелейчо-стан има нужда от пространство, давам му щедър къс от хола. Семейството отговаря с дружно ръмжене, но то територия не се губи лесно. 🙂 Запалвам свещички за топлина и уют. И мислите ми защъкват към моята скоро рожденица – баба. Колко щеше […]

Continue Reading
Блог

Съкратен дневник на едно 22-часово пътуване

– Нощни Карпати, Румъния е вечна за преминаване. Прегледът на купетата с фенерче е щателен. Виждат стан, става им интересно, но съжаляват, че нямат време. Зад нас чакат украински бусове. – Влизаме в Унгария. До Будапеща спираме и вадим масата за закуска. На транзитна бензиностанция сме. Унгарците не дават да се спира на всички, само […]

Continue Reading
Блог

Дните пак свършиха

Колко ли плачещи българки си тръгват днес? И така, като не мога да се науча на раздели, спътник на тръгване от България ми е руло тоалетна хартия. Че очите ми, като всеки край на август, пак станаха море. Пък хем и в Мюнхен, ако отново е кът хартията, да си имам

Continue Reading
Работилничка Puppeteria

Пантелейчо-станът е мой!

Мой, мой, мой! Станът ми се казва Пантелейчо, пътник като мен – ще идва и ще се връща. Галя и Милена oт Тъкачница Дзев Студио си го погалиха като дете за изпроводяк.   Добричък и компактен е той, добре тъкал три години при тях.   А Пантелейчо днес, светнал, новолакиран, наснован (и то съвсем вярно […]

Continue Reading
Дом и път: село Косово

Благодаря ти, училище!

Винаги съм изпитвала обич и почит към училищата и книгите. Дори си спомням, как в шести клас за пръв и последен път получих наказание – закъснях за час, опитвайки се да си спася учебници по география и история, които ще бъдат хвърлени. Нали тогава учебниците се предаваха в края на годината от ученик на ученик […]

Continue Reading
Back To Top