Тайният живот на камъните и дърветата

Много обичам да се движа, и да опитвам да е красиво, чисто, жизнено в мен и около мен. Досега я лежах тази обична планина, сега, вече по-здрава, ще я вървя.
В болницата четох „Тайния живот на дърветата“ на Peter Wohlleben. Толкова ме впечатли това, което донаучих.. Как дърветата, свързани с корените си едно с друго, се дохранват взаимно, пазят от болести и си дават сигнали за опасност. Как майката бук пази букчетата си да не растат прекалено бързо, за да са устойчиви. Как обаче падне ли гръм и покоси дърво, той по корените му може да тръгне нататък и почерни и друго дърво, на съвсем голямо отстояние дори.
Намерих това в гората, отварям широко очи за чудесата й.
А на реката мия на течаща изворна вода камъните си. Ахатът орка се цопна от ръцете ми – нали е водно камъче. По- нататък ще ви разкажа за тях, много е интересно. Само синият калцит си стои вкъщи, той е твърде мек камък, за да се пречиства във вода.
Вкъщи си занесох и коледно клонче. Лежеше откършено на пътеката ми и влезе в джоба на топлото ми голямо яке. Украсих си го с каквото имам – с бележчици, пратени ми за „здраве и благоденствие“. И едно орехче завих в станиол от шоколад. Помните ги нашите най-скъпи ни спомени за коледна украса.
Обвито във вълната на Кадем, наместо сняг, или наместо едновремешния лигнин около елхата ни, то ми носи много свежест и „у дома“💚
Топло да ви е и на вас, там, където сте❤️







