От първите къдри на Мила

Едни от най-приятните ми неща се раждат когато си имам мира. Да съм и сама, и животинките са само шест😊, да отида на кръщенка и се вдъхновя от косиците на чистичкото бебе Манол.

Сетих се, че яринката от Мила още чака, и ето я на килимче-личице. С домашен сапун валяна, къдрица по къдрица редена, в средата и е черничкото, подстригано от нослето на агнето.

Мила доста се възхити като го видя😊, а аз вдигнах част от драгоценните първи косички в плик и ги подредих до най-жълтата си тиква. Те сега са ангелско писмо, а по-късно, когато издарача остатъчната вълна, ще се превърнат в ангелчета.

Първо плъстене с вълната на мое шиле, което аз съм си отгледала след майка му, и съм си го лекувала, и съм си го утешавала. Апропо, утешавала, шилетата са ми даден живот. Аз си знам колко много ме вдигат на меко и нагоре. Моите малки вълнени другарчета.

И в тихата вечер запридам и им пея, докато те около мен доволно доопасват манголда. Все трябва да го изядем, я❤️