Блог Дом и път: село Косово

Ти ли, моя майчице, направи

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че светът във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Само шаран няма на снимките, но хвойна. Честит Никулден, мамо Нели! Да си ми жива и здрава!
Честит празник на рибарите, моя стар род. Всичките ми детски спомени миришат на море и сол, на проснати за съхнене и кърпене мрежи около кладенеца, на рибена чорба с лющян Любим празник.

Вчера, докато се разхождах, шумна шумка. И се провикнах от раз  „Ако си мечка, да си ходим! Ако си друго, стой си“. И се разсмях на призива си, в звън с отиващата си „мечка“.
И пак се сетих при това за дядовия предупредителен глас в лодката: „Тихо греби, ще ми подплашиш всичката риба!’
Ха де, да викам или не🙂 Хвойна и калкан – едно пъстро чергило живот❤️

А ето и Обич на Дора Габе, че стихове не се късат❤️

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че светът във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми…

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top