Клади на коледния Файленбах

Не е реката от Циганско време, нито е Ганг Това е най-пищно опаления с клади коледен пазар на потока Йенбах до Бад Файленбах край Мюнхен.

Последен в списъка ми какво да видя, преди да усиля парното в работилницата и потъна в мои води.

Двете години ковид са си казали думата и тук. На идване доброволците, които насочват колите се смяха. „Къде да паркирате ли? Никъде, селото се препълни.“ И тогава един красив кон се откъсна от впряга си и хукна помежду задръстването напред и назад. Магично, нереално красиво, с развяна светла грива, в галоп помежду улицата от автомобили.. Досрамя ме да съм кола – такава ненагледна дива прелест хванаха, за да минем ние.

О, йе, и вече си знаех, че с този нищожен в германска среда ръст съм като джудже в тълпата и нищо няма да видя.

Но потокът, фигурите от лед и музиката бяха което исках. Е, и филията вкусен раклет, което е горещ, разтечен на хляб кашкавал с пържен лук отгоре, ммм..

Всичко това до Бад Файленбах е насред гората, покрай вода, с много и красиви дървени къщурки за подаръци от ръцете на занаятчии.

Запътвам се не след дълго към колата, градусите вече падат до минус 6 и по-малко. Мисля си, как само красотата ще спаси света. И че хората вече го знаят, затова е толкова, ама толкова в повече пълно.

Представям си огън, песни и музика на нощна река в Косово. Представям си препечен хляб на пръчка и цвърчащ уханен кашкавал, който се маже като масло. Представям си, че може да е по-уединено и вглъбено, не като в големия град. И си представям, че ще бъде. Прекрасно си живея на представи.

Насладете се на огнените снимки и музикалното видео от топлината на дома си