Мия и Магдалена. Хвойна и крачета.

Снощи ших ръчички и крачета. Представях си, че оздравявам себе си, и това, наред с наричането на Симеон, един велик рехабилитатор, „здрава да си“,  наистина ме оздравява. Готвя си костите за пролет☺️

И докато после Магдалена и Мия (котето) се радваха на топличкото в кухнята, дозабърках най-трудоемките си рецепти – мармалад от шипки с цъфнало невенче на бурканчето и петмез от хвойна. Петмезът го снимах сред скрежното ни утро.

Събудихме се бели в село. Бяла е последната роза, та ми донажаля така нецъфнала. Но тя изглежда спокойна и румена🙂✨️

А на пънчето съм сложила не месни, а хвойнови кюфтенца – обелките от зрънцата хвойна замесих на топчета за кадене.

Защото знаете ли, едно време хвойната са я горели пред чумави къщи, в болници, навсякъде, където има да се лекува. Тя чисти, дезинфекцира и успокоява въздуха като никое друго растение. Може би като тамяна. В една поговорка се казва: Пред бъза свали шапка и му се поклони, а пред хвойната коленичи!

Светъл завършек на седмицата от мен, моите момичета и бурканчета🥰