Работилничка Puppeteria Светлини чада

Мандала

Мандалата, в превод от санскрит „кръг-обиколка“ или „завършване“, подрежда хаоса. Събира мисли и чувства като в чашка на цвете, центрира ума в светлата си среда. Самата й направа от вълна е едно пътуване към себе си. Правейки я се запитах – ако можеше да видиш моментна снимка на душата си, как би изглеждала тя от вълна? За да визуализирам ми помогнаха цветята на доктор Бах. Може би всички сте чували за тях.
Всяка цветна есенция е свързана с определена емоция, и е наистина вълнуващо да пристъпиш в това омайно познание. Зададох си въпроса, кои от 38-те цветенца са ми на сърце в момента? И така се случи, че мандалата ми получи вибрацията и окраската на седем подсъзнателно избрани от мен растения. А именно – трепетлика, повет, нокът, недопирка, мимулус, скална вода, водна виолетка и конски кестен.
Вплъстявайки ги, чувам тъничкото гласче на всяко едно – трепетликата се полюшва, обзета от неясно безпокойство, поветът – този разсеян мечтател, и останалите, както следва – носталгия, нетърпеливост, тихото, високата принципна летва и стремеж към съвършенство (който често си е жив самонабавен тормоз 🙂, собственият път, както и цветето на вътрешния мир.
Всяко цвете има мантра или афирмация. Избрах бялото на повета – „Вдъхновен съм да проявявам своите идеали.
Щастлив съм да съм тук сега. Аз участвам в живота.“ Т.е. признал се мечтател, и толкова от мен 🙂
А с наплетеното на една кука ръбче на цветя (в неразгладено състояние досущ защитни венчелистчета) неволно превърнах мандалата в тава за кадаиф 🙂 Прилича ми на медните ориенталски подноси на сладости. И най-хубавото е, че знам, на кого да я поднеса като сладък дар от душа за душа – сродна. Мандалата пътува за февруарско момиче
❤
Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top