Работилничка Puppeteria Светлини чада

Слънцето Райко

Старите българи са наричали слънцето Райко. Моят нов вълнен дядо е самото слънце – Райко ще се казва и той.


Райко е момче на гората и познава всяко нейно кътче.

За гъби и мъх е тръгнал днес. С тях ще боядисва вълната, която Анна, неговата бабка, скоро ще изпреде и изтъче.

 
Денят е студен и Райко почти тича – с неговото темпо на тичане. Мисълта, как вкъщи ще сложи чайника на печката и поседне до плетящата Анна да пият чай, го топли.

Като всеки добър вапцаджия, планинар и гъбар, Райко си записва къде какво е намерил в гората. Така догодина ще намери по-лесно растенията и гъбите, вапцали в най-хубав цвят вълната в баката.

В гората Райко никога не е сам. Под всяка туфа мъх живеят малки горски същества, които само чакат да бъдат повикани.

Камбанката му от месинг е семейно съкровище. Нейният звън хуква между корените на дърветата и ето че малките бъбриви духчета вече нетърпеливо показват глави.

Те знаят толкова горски тайни и са така сладкодумни, че Райко често забравя времето с тях.

Заслушва се и току даже закъснява за вечеря.

Днес е първи Адвент, рожденият ден на Райко. У дома го очаква неговата мила Анна – смисълът на слънчевия му път.

Ех, любими Райко, щастливо момче. За мен е удоволствие да те познавам.

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top