Блог

Кака е за пазене!

„Няма значение къде си роден. Длъжен си да говориш езика на майка си!“, казват индианците чероки, с които мислим еднакво. Днес Малена завърши в Мюнхен с двата езика на люлката си, немски и български.

Момичешката абитуриентска си е по-различна от момчешката. Да кажа аз като майка с опит в две поредни корона години. Повече джунджурии 🙂
Отново позволеният празник стигна колкото за връчване на дипломи в автокино. Но това не попречи на децата да се радват от сърце на предиобеда, да дефилират с прелестните си рокли, подредени коси, от чантички нужда нямаше.

Тази година биваше да се прегърнат и снимат заедно, да изпратят сини и жълти балони в небето. Можахме да включим и Воле и Милинко в празника, които охранително огледаха терена отвисоко. Кака е за пазене!

И мигна ли, докато я снимам, все ми беше, сякаш малката „Нена“ се е покачила на мои обувки и мята опашлета и усмивки.
Не че порасна бързо, не, но то явно свикване няма:)

„Прекрасен щастлив живот, изпълнен с любов“, написа на бележката си, литнала с балон към небето.
Небе над нас, аз знам, че четеш! Чист любящ те път, мила ни Маленка!

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top