Слънчев бавен ден

На снимките от наше село не се вижда най-красивото – хората му.
Но те си знаят❤️

Днес успях да повървя с камуфлаж – срещна ли някого, бера разни листа. Срамувам се да не куцам пред хората, затова.

И този срам е излишен и ще мине, знам. А смехът ще го доизлекува.

– Няма да си ходиш. Ей ги, германците, ядосаха те, и сега не си добре. Тука ти е мястото. Я си стой тука!☺️

След слънчевия бавен ден вечерта ми ухае на огън, дим от печка, шипки и шоколад. А селският уют лекува бавно и сигурно☀️