Топла есен

С усмивка се сещам за въпроса: Кога ще ги прочетеш всички тези книги?!
И установявам, че и сега няма да е, защото когато имаш време, четеш бавно и си преписваш в тефтерчето🙂

Като това: „Над града беше надвиснало ярко, но не горещо слънце, и на момчетата им се стори, че дърветата са пожълтели, защото твърде много са пили от него – светът наоколо чудно трептеше, целият в жълто.“

И понеже само пастел може да преведе пастелната реч на „Топла есен“, този „мек лиризъм и житейска достоверност“, се зачетох. Познавам преводача на Валерий Шевчук от украински – Христо Ралев.

Първата половина на века е, осиротели от войната хора, които на по-младини са си били трепетно близки, се срещат отново. Стефа има две момченца, останали без баща, а Георгий се завръща от румънските окопи, прострелян в гърдите, с мъчителна съсухряща го кашлица, но жив. Домът му е даден на други, и той, търсейки къде да отиде, я моли за стаичка в нейната къщица.
И тихото есенно слънце слиза в нея.

Заживява, измазва глинената печка, окърпва ботушките на Толик и Валик, лекува сърца. И си отива, когато вече няма какво да даде, за да не вземе.

Опашки за дърва и хляб в Житомир, и щастието в детските очи пред паница пържени яйца, всичките за тях.

Умили ме този разказ. И сега просто чакам пожълтелите листа да стигнат бавно земята, преди да поискам да започна следващ.

В покой ни се дава време да доопознаем хора, с които животът твърде за кратко ни е срещнал, чрез изкуството им. В случая брилянтен, мелодичен като „водни струйки“ превод и гласовете на Валерий Шевчук и Христо Ралев от Косовските къщи в село 🙏

Малка извадка е в страничките тук. С ясната вина, че няколко от тях няма как да пресъздадат целостта на Топла есен❤ Svetlana Raleva