Блог Дом и път: село Косово Разказвач

Крайщник хляб в планината

Тази история я имам от 98 годишна жена, която като дете е прекарвала летата си високо в планината, на кошарите с добитъка и семейството си.

С наближаването на мрачните месеци слизали със стадото в долината, но не преди майка и да остави крайщник прясно омесен хляб в чекмеджето на кухненската маса. За душите, усмихвала се майка и.

И когато напролет се завръщали на кошарите, момиченцето първом тичало  до чекмеджето, за да установи, че крайщника го няма.

– Душите са хапнали, – отговаряла на ококорените и очи усмихната майка и.
– Ах, мамо-о, мишките са били!

И сега, ако чуете припукване на дъски, тупуркане и стъпчици, мишките са 😉

До печката спи моята кукла, която е време да облека в зимни дрешки,
на масата кади тамян с кехлибар – силен противовъзпалител и светъл метач на дълбоки сънища. А навън, сред канещите се да дойдат мрачни дни, свети печена дюля с мед, дарена ми.

Напоследък се уча да искам помощ и да получавам подаръци. От месец съм около легло, та затова отговорът на „не пишеш“ е, „защото искам да пиша за хубаво“.

Но придружаване и дом за вливки, местене на легло до огнището, внасяне на дърва, бране по молба на чай от „където само ние знаем“, ябълчици и домашни продукти в торбички за мен, неимоверната обич и помощ и кураж от тези, на които съм споделила себе си, „как си, ето, така напред!“…, ме преизпълват да кажа и пиша: Благодаря, все по-добре съм!

„Прегърни болката си, обикни я и не се противи, силна си“, каза мой лечител. Упорита болезнена дискова херния не е диагноза на тялото, а на душата. Учи ме да пускам и не нося повече на всичко, а само на хубаво.

Налага ми да забравя как тичам, „като млада козичка, какво ти стана?!“ И да се изпълня с топлината на плетката си, усмивката на медицинската сестра, която ми водят в село, красотата на крехката есенна шума, която наблюдавам, загърната с топло родопско одеало на двора.

Тук, високо в планината, имам чувството, че съм близо до отговора на всички въпроси. И виждам как всичко в нея е промяна. А в промяната почива вечност. Това последното го е казал Гьоте😊🍃

Добро ранно утро на светлината на дървената печка. Хвърля отблясъци по тавана също както в спомена – дете, „затиснато“ между баба и дядо под дебелия юрган. Да не изстина❤️

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top