Св. Неделя, дъжд и дарак

Много е красиво селцето ни. Днес е пелена от дъжд, и къщите аха-аха да прокапят, така бие косо. И диша зелено, и е свежест като за цяло лято.

Запрела съм руното на Кадем и слушам дъжда и Лара Фабиан.

Сладка тъга е обзела сърцето ми, като подарък е. Нишката върви млечнобяла, а аз и разказвам майчиното си мляко. Как всичко меко и памучно е нежно и истинско. Всичко дълбоко и чисто е вълнено мое.

„Да и запалим свещичка, а?“, говорим с мил човек по-преди и пасем на баира на „Св. Неделя“ стадото ми, докато си разказваме звънкави.
„Натопли кръстчето с пламъка и я залепи.“

Има нещо удивително в това да си обграден от прекрасни хора. Преда с благоданост към село Сусам, където живее Слави Нолев. Заедно с баща си поддържа дарашки машини, „за да могат да си свършат хората работата“. Хората не са вече много, но са им много благодарни.

Почит към всеки, който си е на мястото, на което служи на хората. И на моята нишка, която скоро ще напълни макарката и е така специална за мен. Служи ми за стълбица нагоре❤️