Любов по чукарите

Случаен минувач ме наблюдава с кофите и камъните на строежа и ме заговаря „почти-телно“, но добронамерено:

„Не знам носиш ли на майтап, ама ще си позволя да кажа сериозно. Ти си жена за любов. Къде си дошла тука по тия чукари да се трепеш и похабяваш. И овце, дано ти минат.“

Нищо не ми минава на мене. Тепърва ме обзема. За похабяването се замислих, докато тръсна глава. Нека съм си за обичане, какво ми е, освен нажулена и малко овча😊 Но пък прелестно покапана с джанки, и с джобове, пълни с царевица и вкусни трохи. Тях кой ги има? Разсмях се, успокоих се – не съм за хербарий, за живот съм😊

А що ще синьо яйце тука, дето го плъстя до багера? Него на празник ще го водя!🪺😊

И красиви снимки от днешната паша над село.