Саши

💚17🎂
Моето пораснало момче ме гледа от камерата. И двамата бършем очи, тайно, разбира се. Той отива в кухнята в Мюнхен, а аз спирам екрана в Косово, влязъл ми е огън в окото.. После се връщаме, и си се усмихваме, знаем се.
От онзи най-първи рожден ден в 3 среднощ досега не съм пропускала да трополя и намислям украса, да посядам сама на масата в 3, за да го събудя после рано, зарадвам се на радостта му, и свия рамене:
Нищо особено, малко шоколад. Особеното си ти, мое най-чакано последно дете!
За Сашко си мечтая криле, леки и здрави, и да запази този мек мъх по тях, тази чувствителност, по която толкова си приличаме.
Жив и здрав, и все такъв – претопени в едно лично себе си, тънък хумор и нежно сърце.
А снимката е от 10-ия му рожден ден, „когато все още нямах права“, би добавил Саши. И цял ден преди това плъстихме тикви с него.
Сега иди, че го снимай – само с дрон!😁.
Днес черпя фурми, тиквите не мога ги нося, 17❤️🔥