По крачка и скок на ден

„Без радостта и мъката събрани, нима човек е истински живял.“

Моята крастава малка лечителка тепа с лапички в скута ми😊❤️. Аз мажа нея, тя знае къде точно ме боли.

И другите си ангелчета наобикалям на път за процедури. Те пък от липса на баири са се окръглили като херувимчета. Гледани като деца🥰
Напролет, хванем ли гората, ще топим мазнинки, хах.

И рехабилитаторите ми дават сила, и качват водните клекове от 30 вчера на 50 днес. „Болката е стимул, давай.“

И печката ми казва: „Стани бавно, но ме запали. Иначе ще мръзнеш. Ето, можеш го, нататък.“

Днес чух чудесната професия „водолечител“, колко красива дума само!

Водата ми помага, и въздухът, и слънцето, и ангелите. Животинките мъркат като ме видят. Та нали и ангелите от нежност живеят.

Косово❤️☀️🩵