Памучен копринен Кадем

„Това е просто един куп вълна.“, чувам и се опервам:
„Не, това е вълна от Кадем, моето малко овче момче.“

Не съм очаквала да даде каквато и да е вълна, шарен на породи, гледани за месо, какъвто е. А той е памучен, копринен, сребърнобял, любим!

Преди малко го разказах на приятелка, че е и чуден скакач – със засилки слиза от височини, и въобще, въпреки вродената си лакомия, подадена му от участника в гените му Ил дьо Франс, той упорито отказва да стане важен и мазен.

Вървим, тичаме, пасат в утрото. Искам за него да е бодряга, и сред зеленото във форма за жизнен живот.

Кадем ще е нишчица прежда, влакната се редят още при захващане с пръсти. Доизсъхва в стария меден леген, който също е такова удоволствие за гледане и ползване❤️

И е чист сред природата, оцапан само от бутването на саждив казан за курбан. Все едно ритуално го срита онзи ден, да се пръждосва от очите ни😊
❤️