Агнетата подстригани

Хубави селски пътища, по една гега широки. И моите сърнички, винаги готови да прескочат гегата – нека си водя аз Михаля😊

Леко им е, и игриво. Сутринта още лъха на хлад, а трепна ли от покашляне в гората, която прекосяваме, все е самата гора. Сякаш дърветата се прокашлят ей така, кх-кх.

Днес е ден за руната на агнетата. Първата остригана вълна е най-нежната в живота им и толкова специална за мен. Нарича се с красивата дума ярина❤️

И децата от лагера я погалиха и харесаха. Въобще вълната ги вдъхнови точно толкова, колкото си пожелах, и мисля, че те отново и отново ще искат да се връщат към нея, също като мен❤️