Добра среща

Вече за втори път ходим с баща ми до Коприцко борце. Това е една хижа над с. Ситово, на красив хълм на 1400 м надморска височина. Там много ми харесва.  Печем питки, папа си говори с хижаря Пени. На тази хижа имам спокойствие и не правя 1000 неща. Тази година с нас дойде и братовчед […]

След публикацията ми за училището в с. Косово, получих споделени в коментар мили редове: „Аз също съм учила в това училище до четвърти клас. За жалост фотографиите бяха лукс. Бяха бедни години, но богато детство. Какви хора се извиваха на всеки празник точно пред училището. На всяка, де беше с хубави калдаръмени улици. Имаше над […]

Училището за двама от трима днес започна. Третият, приет по първо желание Game engineering в TU München, спи безметежния сън на бъдещ студент. „Щастливец!“, въздъхнаха Малена и Сашо😊 По здраве и вода (дъжд, ти спри!) да им върви на децата!🍀

Навън, в сенките и слънцето на махалите Централна и Дряновец на с. Косово. Свидно лято съм събрала в замечтани блеещи картинки :). Кога идва следващото? 😉

– Нощни Карпати, Румъния е вечна за преминаване. Прегледът на купетата с фенерче е щателен. Виждат стан, става им интересно, но съжаляват, че нямат време. Зад нас чакат украински бусове. – Влизаме в Унгария. До Будапеща спираме и вадим масата за закуска. На транзитна бензиностанция сме. Унгарците не дават да се спира на всички, само […]

Колко ли плачещи българки си тръгват днес? И така, като не мога да се науча на раздели, спътник на тръгване от България ми е руло тоалетна хартия. Че очите ми, като всеки край на август, пак станаха море. Пък хем и в Мюнхен, ако отново е кът хартията, да си имам