Блог

Съкратен дневник на едно 22-часово пътуване

– Нощни Карпати, Румъния е вечна за преминаване. Прегледът на купетата с фенерче е щателен. Виждат стан, става им интересно, но съжаляват, че нямат време. Зад нас чакат украински бусове.
– Влизаме в Унгария. До Будапеща спираме и вадим масата за закуска. На транзитна бензиностанция сме. Унгарците не дават да се спира на всички, само на указани от тях. Пристига автобус. Виждайки го с крайчето на окото си, мобилизирам децата да се маскираме и тичаме с все сила към тоалетните, че после не се знае. Добрите рефлекси от миналото се задействат безотказно! 😉😁
– Влизаме в Австрия, проверки и разговор с шофьора: „Превозното средство директно за Мюнхен ли пътува? Няма да оставате в Австрия? Добре, продължавайте.
„И са стЛашни“ – дето викаше Сашето. С маски и ръкавици и на зъбите… Та в Австрия сме, продължаваме…
– На австрийско-немската се минава покрай снарядени митничари. Бавно, кола по кола, нас не ни спират.
– Редим се за доброволен тест, влезли в Германия. Попълваме онлайн данни за провеждането му. Следваме опашката от автомобили и смъкваме стъклата.
Има и дълги опашки от хора, които са слезли от колите си и се редят пешеходно. Защо? Така са решили, казаха ни. Идва ни редът, добре, че е клечка за гърло, а не за нос, че аз като смела жена и майка се страхувам. Момчетата в скафандри са зачулени отвсякъде, но са приятни. Оказват се нещо-наше-говорящи. Улавяйки моето: „Айде, мамо.“, казано към Сашко, веднага се въодушевяват и отговарят двугласно „Айде, братко!“😊 За да разсеят Стефан (щото го е страх и не зяпа правилно:)))) добавят:
– Ух, че хубава жена имате. Да се надяваме, че много я цените!
ЕЕЕ, как да не се тестваш с кеф, кажете?😂
Останалата процедура е леко неприятна, боде в гърлото. Хубаво, че едно мускатено Кайлъче се кипри в багажника. След 40 км, пристигайки си вече, ще отмием пробата.
Небето тече пробито, този дъжд сякаш нас е чакал – да повиши настроенията.
Хайде, наздраве да е. Спатиланка😊

Leave a Reply

Back To Top
%d bloggers like this: