Работилничка Puppeteria

Черги и килими. Българско художествено наследство.

Извадка с информация за килими, китеници, халища и плъсти от книгата на Димитър Станков „Черги и килими. Българско художествено наследство“ /издател: БАН, 1975 г, изчерпана наличност/.

стр. 78-81

Местни вързани килими

Местни вързани (китени) или еднолицеви килими са тъкани предимно в Копривщица, Ямбол и Панагюрище, откъдето са пренесени и в някои съседни подбалкански селища. При вързаната техника конците, образуващи кита (мъха), се вмъкват или навързват на една или две нишки от основата. След като се нареди един цял ред, в основата по широчината на килима се прокарват 3 или 4 конеца, които се набиват със специален гребен. Предназначението им е да запълнят и заздравят тъканта.

Производството на вързани килими в България е от по-ново време. Приемаме ХIXв. за начало на вързаните килими, като изхождаме главно от някои датирани. Засега липсват сведения за производството им преди ХIX в. Особено показателен за този вид килими е фактът, че те се работят в градове, които са по пътя или близко до пътя за цариград. Изключение прави Копривщица, но се знае, че жителите на този град са имали търговски връзки с Цариград. Твърде вероятно е в техните пътувания да са им направили впечатление вързаните килими и да са пренесли някои от тях.

В планинските райони във връзка с големите зимни студове и развитото овцевъдство са изработвани домашни декоративни тъкани, изпълнени на хоризонтален стан във вързана техника, предназначени за покривки на легло, на миндер и за завивка. В Копривщица тия тъкани наричат „губери“. Известни са копривщенските „китеници“ или „губери“. В Родопите те се наричат „халища“ – козиняви и китени. В Ямбол са известни като „ямболски кебета“ или „ямболии“.

Основен материал за изработване на китените тъкани е вълната. За основа се употребява добре опредена, вкатена от две нишки, пресукана в обратен сук прежда, а за вътък – рехаво опредена по-дебела нишка (единична). Китът се образува по два начина – посредством навързване около две нишки от основата или само чрез препъхване в основата. След навързването или препъхването на един цял ред в основата се прекарват няколко вътъка, както при гладката техника. Прикрепващите вътъци остават покрити от кита и не участвуват в декорацията на тъканта. Понеже китът се образува от едната страна на тъканта, тези произведения се наричат още еднолицеви. Китените тъкани се изпълняват при гъстота на основата 13 чифта в 10 см. Размерите са съобразени с предназначението им – 1,20/2,20 м и по-рядко 1,50/2,50 м.

Китените тъкани са изработвани предимно за лична употреба и малка част за продан. В миналото с губери са търгували най-вече на панаирите, устройвани в Европейска Турция. Известни с производството на губери са Копривщица, Котел, Сливен, Елена, Габрово и селищата в Родопите.

Украсата в китените тъкани е по-елементарна от тези на килимите. Едни от тях са изпълнени в един и същ цвят. Това са най-обикновените китени постелки. При други се използува принципът на шарената черга. Редувани са по дължината на тъканта широки ивици. По-богати по композиция са китениците, състоящи се от централно поле и ива по края, от централно поле и бордюр или от централно поле и няколко бордюра.

Мотивите, изпълнявани в китените тъкани, са едри и груби. Това се налага от обстоятелството, че китът, височината на който е 6-10 см и повече, изисква по-едро третиране на мотивите, защото в противен случай очертанията им биха се изгубили във фактурата на тъканта.

Най-богати на декорация след шарените черги, килимените черги и килима са китените халища в Родопите. Единствено тук под наименованието „халища“ се разбират тъкани, изпълнени в гладка и вързана техника. От козина са изработвани в гладка техника постелъчни тъкани, наречени козиняви халища. Грубата козина е позволила при тъкането на обикновен хоризонтален стан макслмална широчина от 40 – 50 см. От съшиването на повече платове се получавали тъкан за застилане на легло (вместо дюшек) или за покриване наминдер или кьошк. Обикновено декорацията в козинявите халища се състои от редувани по дължината ивици. В едни случаи са се стремели ивиците в отделните платове да съвпадат (да пасват), а в други съзнателно са ги размествали, а да се създаде по-динамична декорация. В някои случаи от двата крайни плата, редувани с ивици, са изграждали бордюр, а във вътрешните платове са оставяли централното поле. Понякога в полето, създадено по този начин, са изпълнявали един или няколко централни мотива.

Колоритът в по-старите родопски козиняви халища е по-беден. Състои се от естествените цветове на козината – кафяв, бежов, сив и бял, – с които са изпълнени значителна част от халищата в Родопите. Монохромната гама им придава сдържана и отмерена звучност. Интересни в колоритно отношение са халищата от прежди, оцветени с естествени багрила. В тях преобладават червени, оранжеви, зелени, жълти и виолетови цветове.

Втори вид родопска постелъчна тъкан, извънредно богата по фактура, мотиви и композиционни решения, представлява „китеното халище“, или, както го наричат, „кичено халище“. Китеното халище се изпълнява в обикновената вързана техника с тази разлика, че при него китът достига до 15 – 20 см до дължината на влакното на руновата вълна, която препъхват в нишките на основата и притъкават..

Колоритът в родопските китени халища е интензивен и общо напомня пейзажа на златистата родопска есен. Най-употребявани цветове са червеният, оранжевият, бледозеленият и жълтият. Тези халища са удивителни свидетелства не само за техническото съвършенство и владеене на тъкането, но и за творческия талант на родопчанката.

Освен разглежданите вързани или китени художествено декоративни тъкани, предназначени предимно за лична употреба, към края на XIX в. у нас започва производството на вързани килими тип персийски за вътрешния и външния пазар.

Панагюрски вързани килими (персийски килими)

В 1893 г. за първи път в Панагюрище е изработен вързан килим по персийски образец. Дотогава проекти за килими изобщо не са съществували. Всяка майсторка е знаела местните модели и е била в състояние да възпроизведе всеки от тях. С усвояването на чуждите образци и на вързаната техника в килимарството се въвежда и милиметровата хартия. Моделите биват нанасяни върху нея и оттам изпълнявани на стана, като на всяко квадратче от хартията отговаря един двоен възел от тъканта.

Изработените в България тип персийски килими по качество и художествено изпълнение съперничат на някои оригинални персийски. Едни от най-често произвежданите и търсени са моделите, носещи имената на градовете, в които са създадени – Бухара, Керман, Испахан и др.

В източната част на Стара планина и в Копривщица са запазени и до днес извънредно специфичните тъкани, наречени плъсти, интересни по фактура, по орнаментика, композиция и колорит. Те са изработвани по източни образци, което се вижда по орнаментиката. Украсата наподобява инкрустация. Липсват данни за точния начин на изработване, но от устни предания и анализа на самата материя се установява, че са получавани чрез тепане, сиреч набиване на вълнената маса. Най-напред от бяла, кремава или друга вълна се създавала чрез напласяване основа (нещо като филц) с размер на дебел килим или одеало. Върху нея се нареждали в композиционна връзка отделни пасма цветна вълна. След нареждането на желаните мотиви цялата плоскост е била обработвана. При удрянето влакната от основата се вплитат с тези от допълнително подредените цветови вътъци и по този начин са се „инкрустирали“ украсните фигури. Материалите, изработени по този начин, притежават интересни декоративни и пластични качества. Те служат главно за топли подови настилки.

 

Leave a Reply

Back To Top
%d bloggers like this: