Дом и път: село Косово

От притихналата 102 в Косово до Старо село

„… Eмин бинбаши с опакото на дланта си обърса две сълзи, неволно търкулнали се по страните му, после прекрачи онова, което някога е било къща, населена с живот, тъжно огледа всеки камък, всяка паднала недоизгоряла греда, сигурно по време на палежа внезапно завалял проливен дъжд и огънят не е успял да свърши злосторието си до край“ – из Еничаринът или Легенда за Дяволското село, написана от Хр. Родопски.
Днес тръгнахме по пътеките да търсим следи от родопското Старо село. Опожарено и прокудено 400 години назад, Старо село слиза за нов живот покрай рекичките Леденица, Катраница, Динковица и Чепиндолска, като първо е наричано Шейтан кьой, днес е Косово. Старите зидове помнят и песен, и гайда, и глъч, въпреки недоимък и изнурително битие на планинците.
С притихналата къща номер 102 започва маршрутът от село Косово, преминава през руините на къшли, някои с още държеливи дървени подпори и потъмнели пирончета за закачане на това-онова, завърта по пътя си стари каменни хармани (сега варят ли ракия, казват че „харманят“ тук – новоселска притча
Към Старо село шумят пълноводни потоци, притичват дъждовници, растат гъби-пърхутки. Камъни, обраснали с мъхове във форма на сърце, вкупом сякаш питат кого търсите. А може би още помнят прастарите си къщи, кой вече да каже?

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top