Блог

На попрелка и възи в читалището на с. Манастир

❤ Мила Добра среща в най-високото село Манастир, в Народно читалище Христо Ботев 1929 сбъднахме днес! Откак си тръгнах оттук преди три години като „млада тъкачка“ все си желая пътят да ме срещне отново със сърдечно добрите ми приятели тук. С тях да поплетем възи, да си разменим интересни думи като огрибка и кукучка (връхче на вретено), да пийнем кафенце на сладка дума. Да наговорим межо в Косово, че стар стан ще има да се сглобява и ми трябват Учителките от Манастир. „Добре, че са запазени калдите, бърдото, нитите!“, казва шефката (мило название на голямата Добринка) Ъ, питам аз, калдите? Калди са страниците на стана, научих днес. Хубава дума 🙂 Кълбото на занаятите с вълна се навива и увива във все по-притегателен възел около нас – учим една от друга и седянката ни е спонтанно приятелско чудо. Със спирането на колата в село всички се сбраха, читалището отвори широки порти. И се започна попрелката.
Обичам хората, с които животът ме среща с прегръдка и плетен урок. Благодаря ви с обич, до скоро, момичета!
Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top