Красивите ни Родопи

Колко са ни красиви кърпите, котките, децата, сърчицата, които оставих в ръцете на Аля, бебка Амая, Жаси и Фикре ❤️
уханната баница и доматки, заспалото Локи в скута ми, „либето“ на виртуозната нощна китара на Asen Marinov,  стиховете в селската книжарница. Яна Кременска едва ли има по-хубав дом за стиха си оттук. Думата ми за днес е Пеленаче в красивите ни Родопи.

Селото е пеленаче,
суче от мъглата.
Нощем ако се разплаче,
Господ го намята

с халище, тъкано утре
от тъга и есен.
После с лявото си кутре
гъделичка песен.

Сигурно да я разсмее
в шарената люлка.
Сякаш чувам, баба пее…
Влезе ми светулка

в ъгълчето на окото
и расте сълзица.
На небето, в най-дълбокото
баба е светица.

И преправя детска рокличка
да ми стъкми риза.
И ми става топло, топличко.
Знам, че тайно слиза

във сърцето – пеленаче.
Винаги се връща,
чуе ли, че нощем плача.
После… ме прегръща.

Яна Кременска