Разказване на истории

Майко мила, колко Велико беше това юнско събиране!
То да ти дойдат комшии и пловдивчани на приказка си е най-сладкото нещо! Разказвах от Тирол, от Италия, и третата не мога да се сетя.

Имаше за деца, имаше и без деца – за трите вида любов. Ах, този Бочоло! В края на италианската приказка, по която чупя пръсти седнала на пода, той ги проумя, изпитвайки ги.

Вълна, вишнев ликьор, топла погача, изтърколила се от най-високото на селото към нас заедно с готините си хора. И едно червено кълбо прежда, което се търкаля, разказва, разсмива, разплаква.

Ами, живи и здрави, и скоро пак. Благодаря, Иринка, че ме побутна да споделя. Качвам направо всички снимки, които имам от Стефан – милион и една физиономии и летни ръкави😀

И за да не ви оставя без приказка, ето една кратичка за закуска:
Запитали Настрадин Ходжа:
– Абе, Xоджа, защо човек като те пита нещо, ти все с въпрос му отговаряш?
– Хъм, тъй ли правя!? – отговорил ходжата.