За съдба и родина със сантимент

Мен съдбата просто явно ме обича, както и аз нея🙂. И ми праща хора, които да ме обичат по най-чистия си и непринуден начин. На мен остава лекотата да им отвърна с любов❤️

Ето как, прибрала агнетата от вечеря навън (те така си ходят и си вечерят пътьом🙂), намирам под червения леген коматче домашен хляб с чубричка. И малини, малинки свежи. Под легена, да не ги набара котката😊

А на закуска ми припърхва с точени листи министерска баница – най-вкусната сладка баница с орехи от Горно Дряново, донесена от приятелите майстори каменари.

Благодаря, че си имам родина. Сетих се за благослова на плъстите, в който монголците на едно място казват: Ти най-скъпо съкровище на моята родина. И си мисля кое е то, това съкровище.. Хората до мен, които безкрайно обичам и на които благодаря! ❤️