Блог

Вземане на кученцето

Днес, петък, беше големият ден, вземане на кученцето. В ранни зори тръгнах. В последнo време бях започнала да си мисля, че някой ще завърти ключове и няма да мога да си го прибера… Но ето, във фермата на двеста метра речна линия от чертата с Австрия ме посрещна малък хубавец, чакащ с майка си във всекидневната. Сресан и нетърпелив, какво ще донесе денят. Донесе прасковена кошничка за пътуване и мен.

Сестричетата му търчаха около него, едно го ухапа за късмет, а той от вълнение взе че заспа.

„Майка му знае, че е за него…“, каза ми моята любима „кучевъдка“. „Винаги знае.“ (подсмрък)
Майката го натисна с лапа и изми, въпреки протеста, пробва да легне с кошничката му, загледа ме с тези очи, които всичко чуват. И не ги отлепи от мен нито за дъх. А другите й деца после я заиграха, затъркаляха и поразсеяха. За малко.

Бялата му сестричка, като една гушла, седна до братчето-пътниче да му доизбърше ушите.

С натъкмен нагръдник в размер „врабченце“ на ребрата, дойде време да тръгваме. Невиждало белия свят, който точно днес по същество е всъщност черен, малкото ми се заозърта от колата. Замижа на слънчевите петънца, заиграли по кошчето, затрепка на всеки завой и неравност. А после си въздъхна, прегърна един кокал и новата си играчка-лисичка с лапи, натисна главичка в протегнатата ми длан и запътува с мен през полета и магистрали.
Спрях радиото. В двата часа на идване бях чула всичко. Днес е един 13-ти, решил да оправдае числото си.

Пристигнал вкъщи, бебчо видя що е то скандираща радост. Повъртя късо опашле, поцелува, и изтощен заспа, тикнат под ниската малка масичка. Там явно му се стори най-сигурно. Посмяхме се на слихтящото му в съня носленце, досущ като нослето на играчката-лисиче, която му взехме! 🙂

След съня дойде мирен двор, няколко шишарки за подялба, и размахани лапи по новите житейски пътечки на новото дете. И Милинко го хареса. Така се става нечий – ден първи.

А тук малкият топъл бебешки корем призовава всички човешки сестри и братя да изпаднат в умиление и да го галят колкото се може повече.

Сега заспива (с плахо написукване) в кучешкото си сандъче до леглото ми.
Да видим колко пъти ще „пишкаме“ тази нощ!

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top