Война

Душата ме боли от случващото се. И ме е страх, както една майка я е страх. Да отгледаш и погубиш живот с едни и същи ръце, кой Бог ти дава това право?! Обичам хората и вярвам до последно в добрината им, в доброто им начало. Но днес явно с цял свят се питам, къде отиде то. И защо мрак от времето на детството на баба ми, танкове, сирени, бомби, защо отново…

Моля се за разум и за всички – „чужди деца няма.“