Коледа в кутия

Toпла Коледа в чиния. Интервю-разказ с Отец Боян Саръев, написан за нас от поетесата Роса Соколова

Споделям ви с щастие интервюто-разказ с отец Боян Саръев по повод благотворителната акция, което моята приятелка, поетесата Роса Соколова ми изпрати от Кърджали. В края на интервюто помествам снимките и от днешната радостна сутрин в манастира. В 11 ч. отец Саръев е започнал раздаването на приготвената топла храна на нуждаещите се. Подготвили са и торби хранителни продукти за празничната трапеза на Рождество.
Благодаря ти, Роси! Получи ли тя линкове на отразяващи топлото събитие медии, ще ни ги изпрати и споделя. А сега разказът и. Истинска коледна приказка за вас!

ТОПЛА КОЛЕДА В ЧИНИЯ

„ Нахрани ли гладен?

Напои ли жаден?

Облече ли гол?

Посети ли болен?

Ако всичко това си направил за ближния си, ти си го направил за самия Бог.”

Думи, с които Отец Боян Саръев ме посреща в двора на Успение Богородично в Гледка, Кърджали. Дворът на манастира е чист и приветлив. Зеленина и цъфнали цветя през декември. Чудесата нямат край. Някои от екзотичните храсти са украсени с гирлянди . Греят червени и златни топки от прозорчетата на свещопродавницата. Седнах на една от пейките. Поздравихме се. Искаше ми се да го разговоря за Рождество и за добрите хора, които помагат на делото му.

Първо го попитах го за Трапезарията.

– Тя е от 6.02.2002 година. В началото хранехме по около 120 човека, от които 30 – 40 деца. Всички с различен етнически произход – християни и мюсюлмани, българи и турци, арменци, роми. Хора в нужда. Никога не сме разделяли хората по друг признак, освен че се нуждаят от помощ, от топла храна, от подкрепа – продължи Отец Боян. Към момента около 60 човека ползват услугата . Голяма част от възрастните починаха, а порасналите вече деца учат и работят извън Кърджали. Дълги години Трапезарията се поддържаше със стиснати зъби, поради недостатъчни средства – споделя още Отеца.

Храната, която всеки ден хората вземат от тук е достатъчно количество, за да стигне и за обяд, и за вечеря. Със времето хората научиха за делото ни и започнаха да даряват и продукти, и пари. Имаме дарители и от чужбина. Наши българи, които живеят далече от тук и милеят за земята и за хората ни, изпращат дарения – споделя още Отеца.

Едно такова дарение е и поводът за днешната ни среща. Един малък разказ за голямо дело или как една човешка традиция „Коледа в кутия” тази година се превърна в „Топла Коледа в чиния” и как светлото желание Доброто да се множи стигна до Гледка.

Светлана Кампс, Отец Недялко Калинов и БПЦО „Свети Климент Охридски” в Мюнхен събраха средства за обществената трапезария в Гледка – 5 915 евро. Преведената сума приятно изненада всички ни и започна отведнъж да носи храна, топлина и радост на нуждаещите се.

Добротворството няма граници и мерни единици. А да дадеш на непознат и отдалече е дваж по-добро. Голям дар е дошлата подкрепа от Мюнхен.

Човешката любов един към друг, без очакване на награда, без лична изгода, а само вътрешната удовлетвореност , че сме създадени да обичаме ближния си, да споделим хляба си, да бъдем по-добри.

Благодарение на дарителите, освен топла Коледа в чиния, нуждаещите се ще получат и по една чанта с храна за празничната трапеза, все неща които не могат да си позволят сами. И не само – ще получават храна и грижа още дълго време.

Даването е радост. Топъл жест и сътворяване на малко чудо всеки ден.

Дано тези дела на съпричастие и милосърдие все повече се множат, за да станат и делниците – празници.

Милостта е спасение за душите. В цялата необятност около нас най-много място има за милостта и състраданието, за първопричината да чувстваме и действаме така – Бог.

Малки истории за чудеса и дела, които ще открехнат залостените от страхове врати и не за първи път ще ни напомнят, че добротворството е вътре в нас и пак от самите нас зависи кога, как и за кого ще го отключим.

Добра среща, благотворители!”

написа Роса Соколова

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top