Свещи, стриди и орехов ликьор

– Мамо, ти няма да направиш това!!
– Напротив, ще питам.
– Недей, неудобно е.
– Вкусни са, ако това питате?, – обръща се към мен в немския ресторант човекът с препаска против капане на яката.
– Не, аз за черупките на стридите…, трябват ми за един проект. Мога ли да ги взема като ги изядете?
– Ма моля ви се, разбира се!

Сервитьорът се опита да ми ги прибере по някакъв параграф за защита на храните, но аз не пущам.

Ей така, за срам на децата, се сдобих с ладиите, които отдавна искам да напълня с пчелен восък. Ами като не ям стриди, смея се още на спомена от лицата им 😊

Но ликьор от орехчета пия, и гоня цвета му с фотоокото. Несравнима черна ракия. И пладнувам с животните, особено ако старателно съм овкусявала ликьор 😀

Днешното волно Косово в снимки към края на лятното слънцепечене❤️