Смисълът

Междувременно пасат толкова добре, че добре че има толкова много. И все в полите на майка си, малки деца още🥰
Докато им свиря неизменното „Когато бях овчарче“ за закуска си мисля над текста, и колко е право и това дете с: „бях много благодарен“. Те също са – пълнят уста с мащерка, стъпват в нея, и тя, притисната под копитцата им издава този тръпчив любим аромат.
Овчарчето сигурно само стихосбирка не си е носило към комата хляб. Защото Маргарита Петкова и Добромир Банев още не са били родени, затова😊 С мен е тяхната „Зад огледалото“, и вече я прочетох изразително на агънцата. Отварям напосоки, цялата хубава, и хубава тъжна, да почерпя и вас стих на зарана🙂
ЖИВОТЪТ
Когато нещо си отива, понякога падат звезди.
Когато падат звезди, някъде някой се ражда.
Когато някой се ражда, друг го носи на ръце и изпитва радост.
Когато има радост, смисълът на всичко е в камъните, във въздуха и в Слънцето.
Когато Слънцето изгрява, новото начало винаги е обещаващо.
Когато правиш обещания, знаеш че някой разчита те да бъдат изпълнени.
Когато изпълняваш желание, приличаш на ангел.
Когато ангелите са около теб, усещането за спокойствие не те напуска.
Когато си спокоен, увереността да продължиш се множи.
Когато даваш много, много ще получиш, макар да не го проумееш.
Когато осъзнаваш страданието, ставаш мил.
Когато си мил, остаряваш добър и състрадателен.
Състраданието ражда звезди.
Звездите умират, за да продължи животът.
Добромир Банев



