Сашко става на 15!

Сашко става на 15! По този повод трепетно чака Стефан да го замери и се потвърди мечтата му да не е най-дребният в семейството. Познайте кой остана тоз!

Което като катапулт ме връща в шести клас, час по биология. Учим за рибите. Другарката пита какво им е различното. А аз вдигнах ръка да кажа, че знам, вкъщи имаме буркан с гупита. И едната гупа снощи даде живот пред очите ни на сигурно 50 малки. И че това е възхитително, как тази ситна рибка роди повече от себе си!

Разбира се, другарката с досада ме отметна да си седна. Не им било това възхитителното, друго имала предвид.

А аз днес продължавам да се удивлявам на рибешката и човешката природа – нашите рибета са три, но общо почти 6 метра! Как сме ги създали, колко велико нещо е създанието.

И малко нотен смях: отново репетирам затворена някъде (затварят ме като почна репетиция:)) да свиря на окарина. Подготвих музикален поздрав…, първия ред на поздрава. И задачата на семейството беше да познае коя е песента… Чак когато ги заплаших, че ще свиря докато се сетят, измънкаха несигурно: Изгряла е месечинка?! Да, да, да.

Да му грее на Сашко слънце и месечинка, да бива по-често да носи и му снимаме хубавата усмивка. Да живеят рождените дни на децата, много ги обичам!