Блог Работилничка Puppeteria Светлини чада

Разказвала ли съм ти вече?

„Разказвала ли съм ти вече как се запознахме с дядо ти? Да? Нищо, пак ще ти разкажа…“
Било е през снежната зима на 1952 година когато баба за пръв път срещнала дядо. Една вечер вратата на стоплената соба на село се отворила широко и при ръкоделстващите момичета влязла група младежи. С тях влязъл снежен вятър, глъчка и смях. Премръзнали, те се подредили около бумтящата печка да си стоплят ръцете.


Синеок младеж, когото всички момичета („без мен“, твърдеше баба) заглеждали, се облегнал на стената и се заусмихвал на девойчетата, пафкайки предизвикателно цигарата си /ах, този тогава моден старовремски навик/
Тогава момичето-моя-баба надигнало глава от шевицата, погледнало го изкосо и казало уж на дружките си, но така, че всички в стаята да чуят: „УУ, този пуши като счупена печка!“.
А дядо, защото той бил цигареният Джо, я погледнал развеселено и със същия дискретен тон й отвърнал: „Помни ми думата. Ще се вземем с теб и тази печка цял живот на твоята глава ще пуши“.

През септември вдигнали скромна сватба – баба ми, полусирачето от с. Засмяново, и дядо, син на рибари от Гебеджа. После се появили леля и майка. А после и аз – най-голямата от четиримата им внуци.
И понеже преди няколко години баба смени царството ни за небесното на дядо, сега разказвам аз. Искам един ден и децата ми да ме помнят с „Разказвала ли съм ти? Нищо, нека пак!“

Обич и светлина, бабо и дядо!

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top