Блог Работилничка Puppeteria

❤️❤️Простото лети

Някак странно ми е, че ден след като подредих Простото на вълнена картинка в плъстеното училище (с мисълта за наша приказка) се появи и то. Задачата ни беше да комбинираме и вплъстим всичко възможно и невъзможно заедно. Подскокна ми пред очите пакетче кокос, пух от шушулки на дървото капок, корички от копринени нишки и три човки от черен полу-плъст. И приказката Майчина сълза за разказване пред групата. Вместо да я разкажа, тя взе че се случи днес. Лежа си на слънце, и пат – от небето (от брезата до небето) тупва птиченце отгоре ми. Перата на главата му още стърчат пухести като ушите на Шрек, а то въобще и не се страхува, само ме зяпа, занесено от удара. Явно днес е бил денят за политане, ама на него не му се е удало. Опитахме какво ли не, Стефан стана майка и се захвана да го храни с пинцета, а то върти глава злоядо. Затова ще да е и тупнало, най-малкото пиле в гнездото е било. Кръстихме го Простото. За да го опазим от котките и му дадем площадка за полет покрихме трамплина и го пуснахме вътре. И докато търсим кутия за нощуване, от прозореца чухме шумно разговаряне – от другата страна на трамплинената мрежа като бързокрило колибри пърхаше майка му и му говореше нещо, беше се върнала да го намери. Сложихме го на земята, а то зяпна насреща й. На метри от нас тя бързо започна да си го храни, отлетя, пак се върна припряно с червейче, отново и отново. Простото закатери брезата, стигна на една крачка нагоре и пак тупна. Майката само дето не го понесе, опита да го посбутне нагоре с крилца, говори му, пак отлетя на едно клонче и продължи с насърченията. Измъкнахме стълбата, качихме го до вдлъбнатина в най-долните клони. То заби ноктенца и закатери кората, а майка му залетя шумни осмици около него.
Късмет, Просто, дано ти е писано второ летене. Долу не е, значи му е писано❤️

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top