Maтура по български за Сашко
Днес най-малкото мое дете, Сашко, мята семестриалните си изпити, плашещ десетокласниците в европейското в Мюнхен момент. Разбира се, че първият за него в утрото е българска литература.
„Моли се да ми се падне Левски, мамо, че другото ми предположение е бай Ганьо. И не ми се ще да му се смея и аз. За Левски мога да пиша много.“
Вървя аз рано-рано, и подмятам, Левски това, Левски онова.
„Абе стига бе, имам си думи. Ти ми ги дай за после, като хвана химикала“, подсмихва се с притеснен кураж той.
Давам му ги, и наред с всички добри поличби и сънища му давам целия си български, цял ден ще мълча 
.
.Благодарна съм, че този същият младеж, който иначе може и дума да не обели, „защото раста“, е толкова суверенен в езика си.
„И не прекалявай в даването на български, да не кажат, че съм преписал“, кънти момчешки смях, докато се плиска водата пред него.
По мед и масло, Сашко!
