Дом и път: село Косово

Камък

Когато очите и усмивките говорят, а ръцете ми не бива да прегърнат за среща и раздяла, грабвам и стискам камък. Натискът на ръбчетата му изпълва празнотата на шепата и секва мокрото на очите… И така, докато корона умре. Рядко съм желала толкова зло на монархията😉 Обичам ви, приятели!🌺 Чао, Косово.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top