Блог Работилници за деца Работилничка Puppeteria

Първо онлайн плъстене на вълна с децата

Разбрали, че училището явно няма да отвори за децата в групите ми от 1. до 5. клас, получих зелена светлина от родителите да продължим часовете си през компютъра. Така тази вечер, с калъп сапун, глава, повтаряща си детайлите на швейцарска и норвежка приказка, и със стиска вълна чубут седнах пред екрана, да си поканя малките на онлайн курс.
Тези дни в бухнали пликове разпратих до всяко дете пакетчета вълна, подредена в шест теми, така че да можем да си проведем шест срещи от вкъщи. В нощите задиплих копринки, къдрици, пашкули, кончета от индийски сарита, сърцевини на топчета, 114 бр. вълнена обич, с която пощаджиите зарадваха плъстарчетата ми.
И днес, треперлива, с две камери – за лицето и ръцете – седнах пред монитора в кратка сценична треска, за да изпадна съвсем скоро (за щастие) в обичайния непринуден захлас.
Едно след друго дечурлигата ми „запристигаха“ в работилницата. Разнесе се тази суматоха на подготовката,  позната ми от час – мъкнене на купички топла вода, замятане на хавлии за покриване на работното място. И новите алтернативни преживявания, като викове:

„Светлана, покажи кучето“, „виж рибките в детската ми“, „чакай да хвана двете мишки, да ги донеса пред екрана“… За подлагане се появяват на кой каквото мама му е дала –  тави за пица, тави от фурна и др. А алтернативно беше донесен и бая голям леген, с подсмивка: „Тавата е в печката, не ми я дават, сестра ми готви в нея“ :))).
И се започна едно доволно разказване на приказка, показване на днешното упражнение. И както винаги, в нормален наш час, дете подхвана нова история, останалите щастливо я доизплетоха. Ето я и нея, а вие кажете, дали кралската тема, занимаваща ни и възпираща ни от нормалност в момента, не е по детски и непровокирано вплетена!:

„Имало едно време едно летящо куче. То летяло, за да гони и си похапва плодове, които пък, от своя страна, много бързо бягали.
Един ден, докато летящото куче още дремело, на вратата на колибката му се почукало. Кучето отворило, отпред стояло руло тоалетна хартия с очи. И с уста, както бързо установило летящото куче. Защото тоалетната хартия проговорила: „Искам да си купя от теб плод, какъвто няма друг на света. Или пък да е много, много труден за намиране! Ще ти платя добре за това!“ Кучето се замислило само за кратко и казало: „Сапунен плод, това ще ти дам. Вкусен е, топи се на езика, и на него можеш да се пързаляш, също като пингвин на лед. И най-важното – става за печене на торта, в случай, че имаш рожден ден (детето, предложило това, вчера стана на 8, затова само торти в главата й)). Значи, сложиш ли го плода в тортата, тя мята балончета, и става пухкава-пухкава.“ Зарадвало се рулото тоалетна хартия, купило сапунен плод, изяло го начаса. А семките му посадило – за да порастат вълшебни плодове за още повече вълшебни торти.“

Часът завърши със звук: „Пляяяс“ и глас: „ОО, не телевизора!“ – Някой изсипа легена :)))))))))))))))

Един страх по-малко. Децата са доволни, и аз също.
Утре следващите 10 деца ще „пристъпят“ работилничката ми.
На добър сапунен час! ❤️

 

Leave a Reply

Back To Top
%d bloggers like this: