Блог Работилничка Puppeteria Светлини чада

Баба Благуна от Чудомирево

Баба Благуна е забавна женица. Обича да събира съселяните си на приказка.
Все е с акордеона – да им попейва за настроение. Днес ги е свикала на „Майката и лихвите“, на Чудомир.
Пешо, Гуда, Тончето и Сабрието се смеят на глас. Благуна знае да ги весели. Приятно слушане!

Съвсем близо, за да чуват по-добре са заели позиция по-глухичките от селото – Пешето и Сабрието :).
Публиката наброява Горната и Долната махала на Чудомирево, насядали по височина на къщурките си :).
Ей, Благуно, пиле разказваческо, ха да започваме вече с разказа! 🙂 …


– Хубаво си е булчето! Какво му не харесвате толкова? – думат мъжете от Голо бърдо.
– Хубаво е, че слънце не е видяло. Бяло е и ръцете му са меки като на даскалица, ама такава хубост не е за нашето село – мърморят жените. – Мотика трябва да върти тук и сърп да извива, а то научено под сянка да стои и тантела да плете само.
– Е, тя пък, както казват, не дошла с празни ръце. Парици му донесла, а щом му е стоплила ръката с парици, работата е лесна.
Тъй се наддумваха селяните, а то какви ти пари! Дал му дядо му да си купи талига и два коня, ама със запис го вързал човекът и с лихва му ги дал за година време само.
Купи си коне и каруца Гочо, препуска по ниви и ливади с майка си, а жена му от дъжд на вятър, хе, ще се мерне зачулена с бяла кърпа – лицето си да пази, – с чорапи на краката и с дълги до китките ръкави. Днес болна, утре нещо шие, в други ден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете.
И мине се не мине, хайде в Каменяк на гости у майчини си, мине се не мине, хайде в Каменяк и по три недели стои там.
А дядо му хабер след хабер почна да праща:
– Гочо, тъй и тъй работата, срокът на записа изтича, гледай да ми платиш лихвите и на майката поне половината.
– Гочо, майката!
– Гочо, лихвите!
Люти се Гочо, пухти, мърмори под нос и майка му, ама де ти пари? Едно време дошло, няма човек отде да откъсне и петак. Не стига това, ами не приключи и втората година, роди му се още един завързак, а жена му все в къщи, все до камината и не излиза поне пипера да полее в градината. Все вътре седи, все плете и шие и огледало все до нея.
А дъртакът от Каменяк зачести още повече с хаберите:
– Гочо, парите!
– Майката, Гочо!
– Лихвите!

(кратко прекъсване, за да погледнем към уважаемата публика 🙂
(Пешо се заслушал и не помръдва – паяче пуска пътечки от калпака към мустака му :).
нататъ-ък 🙂

Търпя, търпя Гочо, па му кипна един ден, качи жена си и двете деца в каруцата, даде на Тинка Кьосето едно писмо за стария, плати му и той ги откара в Каменяк.
Га отворил дядо му писмото, то що щеш!
„Дядо, пишело вътре, днес с каруцата ти връщам и майката, и лихвите за две години. Тинко Кьосето ще ти ги предаде здрави и читави. Прибери си ги и си живейте, както господ ви е научил. За мене да нямате никаква грижа“.
– Бря – изревал старият, – тоя тиквеник хубаво ме настани мене! Какво ще правя тая майка с две деца сега тука?
Писнала старата, ревнала младата, заврякали и дечурлигата – произшествие!
Мислил, мислил дядо му, блъскал си главата, съветвал се със старата, па дал на дъщеря си още пари, дал й и записа, пуснал и на дечурлигата по едно рубе в ръцете; напълнил каруцата с боб, леща, картофи и петмези и ги върнал обратно с друго писмо.
„Мили ми зетко Гочо, пишело в него, не ща ти ни майката, ни лихвите, ни на лихвите лихвите, само мир да има и братска любов, че без тях лошо“…
И като ги накачил на каруцата и изплющял Тинко с камшика, навел се, взел един камък и го запратил след тях, дано се не връщат пак.
🙂
Благуна хихика благорозово с Гочовите лихви :).
Букет хризантеми от съселяните за Благунка :).
Малена пренася бабата на сянка – зер й се напече кратунката от фотосесии! 🙂
Раждането на баба Благуна
Вече в дрешка и се смее от кошника :).
С порядъчност напред – забрадче и престилка за Благуна :).
Акордеончето е подлепено с борова смола :).
Пей сърце! 🙂
Сите селяни заедно – с превозното си средство до поляната – тавичка :).
До нови срещи с Чудомирево! 🙂

 

Back To Top
%d блогъра харесват това: