Автор: svetlana

Звучи като мечта и е – от сбъднатите днес. Сутрин рано да посрещна заедно с агнетата момичетата от колите им, да вървим с животинките бавно наобратно към работилницата и започнем курс. А те да пристигнат от други интересни села – с вкусен хляб, диня, праскови, наусмихнати и готови за първи опит в техния любим цвят🥰 […]

„Много ми е хубаво с теб, душинка.“, каза баба Митра. Намерих най-хубавите думи на света. Ето, само така да си кажем, стига.

Колко са ни красиви кърпите, котките, децата, сърчицата, които оставих в ръцете на Аля, бебка Амая, Жаси и Фикре ❤️уханната баница и доматки, заспалото Локи в скута ми, „либето“ на виртуозната нощна китара на Asen Marinov,  стиховете в селската книжарница. Яна Кременска едва ли има по-хубав дом за стиха си оттук. Думата ми за днес […]

Ако решенията къде да живеят бяха детски, мисля че в градовете нямаше ни един детски глас да се чува! И когато хитричко помолиш дете за помощ с тежката гега – носи отдолу, аз отгоре – то даже забравя, че не ще да върви само😊 Чак до къпиновия храст пътикаме – за къпинки за Тео и […]

Видео разказ на Градски приказки за фестивала на траханата и линк към по-бъбрещо тяхно видео три мои реда под този ред😊.Пътешествие, непретенциозно и спонтанно, с кокошка към Пелевун. Барабар със сладкия варненски говор, дето ми се изплъзва като сапун в леген, спра ли да контролирам речта си за „Ще“ и „Ят“, т.е. редовно😊. Ей таз […]

Отговорих на въпросите на Кристи от Телеграф. И понеже са много, ще се явя в два броя😊 И понеже съм си писала с душата, харесвам си го. Свалете герой, светлина и озаряване (благодаря, Криси), и ще си видите при прочит мен, ваша Светлана.❤️ Интервю за вестник Телеграф – I част

„И стана вечер, и стана утро, ден един.“Малки и красиви хапчета срещу порастване и жълъдчета плъстят ръчичките на малката Мария. Цялото детско царство в Косово доволно меси цветове и създава топлина. Подаряваме си щастие. Имаше много деца, веселиха ни с коментар, че „ще си вдигнем хапчето за после, сега не ни трябва“. А Ники на […]