За страха от мечка

Как спираш да се страхуваш от мечка?
Като закусиш при мечката. Или поне там, където тя е видяна, на Гергините.
И си кажеш „Ммечка страх, мен не страх“😊

Отскоро качвам шилетата нависоко по баирите  (повиших ги в ранг, мисля, че вече не са агнета), и най-после вървя много и с всички животни заедно.

Мила я беше страх да мине по дървено мостче, та мина под него, а после пробва с останалите😊  Горе полянката е в риган, орехови шумки и малки ябълки-дивачки – заслужава си.

По този повод една приказка за страха и мечката, която разказвам дълго, локумя я, но толкова много не ми се пише, та ето я.

В една гора се появил слух, че мечката има списък. От животно на животно слухът се предавал, и всички се страхували. Най-много се страхувал заекът.

Не се издържало вече това напрежение, затова еленът събрал кураж и тръгнал към нея. Срещнали се, и той с треперещ глас:
– Мммечко, вярно ли е, че имаш списък?
– Даа, – отвърнала му мечката.
Еленът побягнал и след два дни го намерили мъртъв, от страх.

Същото повторил глиганът. Отишъл при мечката и чак бодлите му тракали от страх.
– Мммммечко, вярно ли е, че имаш списък?
– Даа, – отвърнала мечката.
Побягнал и той. И ден не минал, глиганът тупнал мъртъв, от страх.

Тогава заекът, който, помните, най-много се страхувал, тръгнал към мечката. Чак се спъвал, лапите не го слушали от треперене. Стигнал я и запелтечил.
– Мммм, мммм, мммммммечко, ввввярно ли е, вярно ли е, че имаш списък?
– Даа, – отвърнала мечката.
– А, ааа, аз в него ли съм?
– Даа.
– А, аааа, а можеш ли да ме задраскаш?
– Даа, – отвърнала мечката.

😊😊😊😊толкоз!