Щастливият принц
Каква красота пише Оскар Уайлд ще знаете само ако (отново) го прочетете.
Книжката му с приказки лежеше в санаториума, в който понастоящем ходя.
Щастливият принц е първата приказка. За една статуя от злато и сапфири и едно малко лястовиче, което не отлита, за да вършат добрини заедно. Болните и бедни получават по късче от позлатата и камъчетата на принца статуя по лястовичката, която той изпраща да помага.
Докато един ден за лястовичето дошла зима, а принцът статуя бил изподарил всички правещи го скъп на града цветове и съкровище.
От студ лястовичето тупнало в краката на статуята, а от целувката за раздяла оловното сърце на принца се спукало в гръдта му. И хората ги хвърлили на бунището.
„- Слез в този град и ми донеси най-ценните неща в него – каза Господ на
един от Своите ангели. И ангелът Му донесе оловното сърце и мъртвата птица.
– Правилно си избрал – каза Той. – Защото в Моите райски градини тази малка птичка ще пее до края на вечността и в златния Ми град Щастливия принц ще ме прославя в молитвите си.“
Утре сутрин ще я разкажа на агънцата си, които най-добре слушат докато хрупкат нещо❤️
