Мюнхен през очите на малки принцеси. Любимите деца пристигат.

31. октомври 20179. септември 2020Tagged блог

Отиваме в приказка, там живее леля. Нито дъжд, нито вятър, нито страшно дълбокото метро не може да те спре да бягаш бързо към женския жираф – „понеже е с дълги мигли и го познах“, и да си пожелаваш неща.

Експедиция с любими деца, които най-после пристигат на гости при нас.

Оо, цялата група и розовата шапка с „пупунчето“.

„Носленце, носленце, защо си толкова студено? Пожелавам си плаж.“

Усмивчица на Оdeonsplatz.

Театър с мрамор, ангелчета и кралска ложа – „Точно така пишат и в Човек и общество, че изглеждало!“

Тихо във фоайето на театъра. Няма как да е тихо със седем деца и усмихната група. Я, как добре работи Ехото 🙂

Тук има кладенче на желанията. Каталина топи пръстче и си пожелава отсега нататък да не заспива с палец. И 20 ст. хвърля за по-сигурно вътре детето, но не действа, тю 😉

зяпнало момиченце, сърчице 🙂

Marienplatz

компанията в дъжд и съвсем лек студ, брр

наблюдаваме разнообразни настроения 🙂

Маршрутът нататък е детски – беж към най-готината зоологическа градина!

Каталина и жирафката. „Момиче е!“

зяпат се с това бръмбазъче 🙂

„Това е златната рибка, ама жълтата.“

анаконда?

приказни корали

Мели и медузите

орангутаните си имат четири сладки бебчета, тук подскача едно от тях

слоновете

джунглата

Синята брада 🙂

готини

снежно зайче

цялото патиланско царство се смее, а мостът и той се тресе от смях 🙂

мили баткови крачета, още няколко крачки! 🙂

олелеее, тате

Принцесите: „Не затваряйте още зоологическата! Прилепите не сме видели. А крокодил нямат ли си? Жалко, жалко 🙂 🙂 „

Related

svetlana

Вашият коментар Отказ

Back To Top