Назад във времето - българско школо в Мюнхен

Звъни звънчето в Мюнхен

Мюнхен, 18. Септември 2010

В сградата на Баварски червен кръст, където се помещава съботно българско училище „Паисий Хилендарски”, цари сутрешна шетня и суматоха.

Подреждаме столчета в редички и украсяваме залата, да е хубаво за прииждащите деца, родители, баби и дядовци. Около нас е море от букети, знаменца, въздухът вибрира от весела глъч.

Малък любопитко, заел вече мястото си на първия ред, не се стърпява и се провиква:

  • Лельо, ами сега какво ще правим?

Тъкмо нареждам питата до звънчето, до иконата и менчето. Отговарям му спонтанно:

  • Ами, ще ядем питка.
  • Аа, добре, аз оставам тогава – усмихва ми се той хитро.

Малък усмивчо, за теб и за още 50 деца от 4 до 15 години е днешният празник – с много песнички, стихчета и малки бъбрици, които скрити в знамената добиват нова смелост за изява пред публика.

Радостни сме да се срещнем след дългата лятна ваканция и да подновим приятелствата си – ние, малки и големи българи в Мюнхен.

Трогнати сме от топлите приветствени думи на гостите ни: протойерей Недялко Калинов и генералният ни консул г-н Атанас Кръстин.

За вас, мили ученици, беше тяхната благословия, наградни грамоти от литературен конкурс „Стефан Гечев” и НА ДОБЪР ЧАС.

А тръгвайки към клас и час по български език, ето я и обещаната питка. Защото всяко начало, по хубава българска традиция, преминава през залъка хляб. И пречистено, и заситено припка напред. Като любознателно дете, готово за нова среща – с букварче и учителка.

НАСЛУКА!

Светлана Кампс

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top