Тъгата

Силни са светлосенките под знойното пловдивско слънце. Едно непознато ми допреди дни ято прекрасни музейни хора и занаятчии ми дари силни прегръдки и опора, разбрало, че насред демонстрация на занаят и разкази съм изгубила свой близък.

Плъстарят Ищван, с когото така вълшебно работихме заедно, просто седна и изплете в тишина това еленче от папур. И заговори на потеклите ми сълзи:
„Положи го до твоя свако. В Киргизия то бди над небе и земя. И над душите на хората, мили и отзивчиви.“❤️

Тичащото еленче е преобразено момче, казва стара румънска народна песен. Виждам как под него сянката на слабичък човек устремено крачи нагоре, към светлинатa.

И по пътя си сякаш oтново се превръща в онова малко момченце с ожулени коленца, без тежест, без болка. Позната добра фигурка е, с толкова благ и приятен нрав.

Нося ти еленчето, мой свако Тошко.
Лек път и свобода на душата ти, здрава и силна и волна!