Добра среща

Приказки от камък и дърво. И лунна пътека пред къщата – вървиш по нея и докосваш звездите. И кукла – объл камък за завършек на комина, издялан и подарен ми от Петьо. И катма с ягоди, приготвена от съседа Митко за адет, изядена сговорно от деветима ни на обекта. Къщата преди и днес, хубави майстори, […]

Лискин дом, или магията на наденичките

Една майчица никога не забравя що е да си майка. И да си е починала 100 години, пак поема да е люлка за децата си. Само да я обичат, а пък нея, Стара майка, как да не я обичаш! Браво, брат ми, момчета-Майстори-бригада, творите чудеса!

Честит рожден ден, любов! Отрастнахме заедно. То години автобуси до Чайка, гимназия, и по география редовно бъркаха кой играе табла в час – Светла или Силвия – приличаме си по лице и нрав. Извинявай, аз бях тогаваА после ми стана кръстничка и кумица, кръсти моята малка щерка Маленка, и си едно от най-близките на сърцето […]

Запътена с китка босилек към иконата, намирам в двора на Бачковския манастир и друго благородно зелено създание – джинджифир за „джинджифирка“ Подобрителят за манастирска ракия расте на дърво досами казаните.

Все съм си мислила, че най-хубавият залез е над морето. Е, не само там. Забелязвам го, наслаждавайки се на залеза над Пловдив днес – пурпурен, портокален, лилав! Слънцето пише вълшебни приказки, съвсем четливи от земята! А как ще е над Косово-о – това ще знам с точност след седмица Ех, небе – как да не […]

Сутрешен диалог със сервитьора. Аз: „Това твърде ми хареса, ще си го снимам “ И той, с усмивка: „Нека!“ Ей, тази дума в Родопско явно е основна. Нека я ползваме повече, спокойна, окуражаваща, сладка като медена клетка дума. Добро утро от Пловдив!

Домове – колкото повече, толкова повече. Завърнат ли се догодина от южните страни нашите татко Благо и мама Веста ще намерят гнездото си защитено с платформа. Баба съм на три млади щъркелчета, което ми дава криле. Тепърва ще ни се раждат още и перят крилца безопасно, далеч от жици. Читалище Изгрев, благодарим, че можем да […]